Какво ме вдъхновява да пиша фентъзи

Фентъзито винаги е било моето място. Не бягство от света, а начин да го разбера по-добре.

В реалността виждаш това, което е. Във фентъзито – това, което може да бъде.

Още като дете вярвах, че зад всяка врата може да има друг свят, че всяка гора пази тайна, че всяко „невъзможно“ всъщност чака да бъде разказано. Не търсех магията в заклинанията, а в емоциите, спомените, тишината, смелостта и мечтите на хората. Там се ражда истинското фентъзи.

Жанрът ме привлече, защото той не поставя граници. Той не ти казва какво е реално – оставя ти да решиш. Позволява ти да създаваш светове, но и да лекуваш истински рани. Да говориш за свобода, страх, любов, съмнение, надежда – но по магичен, дълбок и незабравим начин.

Фентъзито не е измислица. То е реалността, облечена в символи.

То ни показва, че чудесата не винаги се случват извън нас – понякога най-голямото чудо е промяната в нас самите.

Пиша фентъзи, защото вярвам, че:

Светът има нужда от истории, които да му напомнят какво е да чувстваш, да мечтаеш, да вярваш.Понякога именно измисленият свят казва най-голямата истина.Хората не спират да търсят магия – просто понякога забравят къде да я намерят.А фентъзито я връща. В думите. Въображението. В себе си.