Как се роди Ангабей – градът, който не иска да те пусне

Ангабей не беше замислен като място. Той беше чувство.
Една мисъл, която се връщаше отново и отново – онова странно усещане, че някъде има град, в който всичко изглежда идеално… но нещо не е наред.

Първо дойде въпросът:
„Ако попаднеш на място, което е твърде красиво, за да е истинско… ще го разпознаеш ли?“

И отговорът беше Ангабей.

Град, в който времето тече по свои правила. Жителите живеят в странна хармония, но не помнят кои са били вчера. Магазините продават предмети, които сякаш чакат точно теб. А сенките… сенките знаят повече, отколкото казват.

Когато започнах да описвам града, той вече съществуваше в главата ми — с улиците си, със светлините, с мрака, който се движи тихо под паветата.

Ангабей е и предупреждение, и покана.
Той те привлича, но и те изпитва.
Той е красиво място… докато не решиш да останеш завинаги.

Това е началото. Всичко останало ще разберете между страниците.